“На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.” Така гласи надписа на гръцки език, който е издълбан върху лицевата страна на каменния свод над централния извор. Светилището на нимфите и Афродита, е сред най - добре

запазените, и е единственият нимфеум в България. Строителите изградили просторна подпорна стена, уловена здраво в скалите, а в нея издълбали три ниши, в които каптирали два извора с три басейнчета. Две от тях са еднакви и са изградени от тухли. Разположени са в двата края на полуелипса. Отпред са оградени с розов мраморен блок, дъговидно извит навън и украсен с широка ивица от вдлъбнат меандров линеарен орнамент. Третият извор е по средата и е художествено оформен, като над него е издигнат полукръгъл свод.

Трите извора са съединени със открит каменен улей, който върви покрай подпорната стена. Система от глинени тръби под земята ги свързва и поддържа еднакво нивото на водата в тях. Освен трите извора с лековита вода комплексът включвал няколко (вероятни) храма, голяма екседра и много други постройки.

Предполага се, че постройките биха могли да бъдат най-рано от средата на ІІ в. от н. е. , като са съществували до началото на ІV в. от н. е., ако се съди по останалите до днес постройки, предмети, и от надписа запазен над централния извор. През ІV в. от н. е. Християнството станало официална религия, а езическите култове и обичаи постепенно изчезнали. Предполага се, че точно през този период е било унищожено и светилището на нимфите и Афродита. През 1968 год. светилището е обявено за паметник на културата от национално значение.

Намира се в живописната местност „Гяур Бунар“, която е на около половин километър югоизточно от с. Каснаково и на около километър и половина северозападно от с. Клокотница. Светилището е в границите на Община Димитровград. По време на християнизацията тук до светилището бил изграден параклис на името на "Св. Спас",

който бил разрушен по-късно през 1970 год. и от него не е останало нищо. Всяка година от незапомнени времена жителите на с. Каснаково организират събор на празника на светеца, в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се дава курбан край изворите. И до днес се смята, че водата в тях е лековита, и изцерява хората от различни болести.